Скоро се размислих за това, как всички техники за самоусъвършенстване, за медитиране и т.н. залагат своето начало с думите: “Опознай себе си. Погледни навътре в себе си.” Позволих си да надникна на дълбоко в мен и ето какво установих: Не мога да взема решение какъв точно човек съм аз! Опитах се да претегля лошите ми черти и добрите ми черти. Но не успях! “Защо?” се запитах. Защото просто не мога да преценя кое точно е “лошо” и кое “добро”.
От дълбока древност човек започва да дава имена на нещата – на съществуващите около него неща, на чувствата, на действията – дава им етикети. Някой например е решил да даде на птицата етикета “птица” /аз пък съм се чудила защо не наричаме тези летящи същества хвърчила/. И така тя станала птица за всички хора. До тук добре – “птицата” е птица за всички. Един ден обаче, някой изпитал някакво чувство на неудоволетвореност и дискомфорт и го нарекъл “ярост”. Обяснил, че когато се ядосаш на някого – това е ярост. Хората се съгласили. Друг открил “властолюбието”, трети “омразата” и т.н. и т.н.. Всички се съгласили и дали на тези чувства етикет – “лоши чувства”. Така откривали едно по едно всички чувства и им давали етикети. Разграничили чувства на “добри” и “лоши”. Живота продължавал, хората предавали от поколение на поколение етикетите. Един ден г-н Смит изгубил 100 $ на покер. Той толкова се разярил, че замахнал с юмрук срещу противника си и му разкървавил носа. Всички хора се обърнали към него и му казали: “Ти изпитваш ярост. Значи си лош”. По същото време, на другия край на света малкият Иванчо загубил любимият си пластмасов войник. Разярил се той и в яда си счупил една витрина. Хората се обърнали и му казали: ” Ти изпитваш ярост. Значи си лош”. И така г-н Смит и малкият Иванчо ходят днес някъде по света и носят в себе си етикета “лош”. Единият е посегнал на човек, другият е счупил стъкло, но и двамата изпитват тежеста на етикета. Така е с всичко в живота. Казваме, че еди-какво си е добре и че еди-какво си е лошо. Но не осъзнаваме, че всеки човек е различен, всеки има различни граници на възприятие, на чувственост… Защо е необходимо да заклеймяваме някакво човешко чувство като “лошо”?Да речем, че имате дете в първи клас и то е получило двойка. Първата ви реакция ще е : “Лошо. Двойката не е задоволителна оценка”. И у детето ще се породи чувството, че е направило нещо лошо и че то самото е лошо. Няма да се впускам в спорове за детското възпитание. Просто ще се опитам да изложа една моя мисъл.
Винаги съм си мислила, че човек по презумция е добър. Той се ражда с положителна енергия. Ако едно дете започне да расте в среда, в която няма наложени етикети за “добро” и лошо” какво би станало? То ще започне да се осланя на първичната мисъл, на интуицията си и на инстинкта си. И ако наистина се раждаме с положителна енергия, то тогава детето, осланящо се на интуицията си, би трябвало да действа съзидателно, положително, с “добро”. То ще се чувства добре, защото ще вижда истинските последствия от своите действия. Ще усеща “своите” си чувства. И ако при едно “лошо” действие, последствието е некомфортно усещане за него, то просто ще престане да прави това действие. А всички знаем, че когато сме “добри” се чувстваме добре.
Толкова е просто…. Само ако можехме да се оттърсим от всички тези уроци, убеждения, скрупули и етикети, които са ни заложени още от най-ранно детство себепознанието щеше да толкова по-лесно…. А сега… Сега ни остава да се лутаме между мислите си: “лош ли съм или добър?”
декември 3rd,2009
Размисли |
No Comments
Съдбата! Съществува ли? Предначертано ли е всичко? Отговаряме ли за собствените си постъпки или отдаваме всичко на съдбата?
Този, който вярва в съдбата, би трябвало да вярва и в Бог. Защото нали именно Бог решава нашата съдба. Ако е така, ако вярваш в Бог, запитвал ли се се за какво му е Него да създава хора и да им предопределя бъдещето?! Все едно да си създава малки герои, в малка “сапунка”, на която знае края, и да гледа само как героите изживяват малките си роли – съпротивляват ли се, примиряват ли се, смеят ли се, плачат ли… Този, който познава Бог, знае че това е безумие. Не Той е този, който ни създава филма, това сме ние – хората-всеки, сам за себе си.
Съдбата е просто една дума, която създава ограничение. Какво всъщност е съдбата? Пътят на един живот. НА ЕДИН ЖИВОТ! Ако има рай и ад, ако има прераждане, ако има такова нещо като неумираща душа, защо тогава се вторачваме в изживяването на настоящия живот?! Именно на този един живот?!
Да приемеме, че умира само материята, а енергията /душата/ се възражда по някакъв начин. Ако нашата същност е именно тази енергия, какво са за нея един земен живот – 50, 60, 70…100 години? Един откъс от безкрайността? Или време, в което душата да израсне, енергията да се изчисти, увеличи или там каквото се случва с нея. Тоест да научи нещо, да направи нещо, да усъвършенства себе си. ..
Хората са различни. Душите също. Всяка една от тях трябва да направи нещо различно – едната да опознае търпението, друга благородството, трета омразата или кой знае още какво. И ето тук идва идеята, че всъщност ние нямаме предначертана съдба – имаме урок за научаване. Имаме някаква цел, някаква задача. Пътищата за постигане на тази задача обаче, зависят изцяло от нас – човешките същества, от нашите действия и слабости. Или иначе казано, който и път да избириш в една дилема, в един кръстопът, той в крайна сметка трябва да те изведе до заветната цел. Пътя може да е труден или лек, с рискове или без, с чувства или безчувствен – посоките които подхващаме през нашия живот са толкова много и толкова различни, но всички основани на наши решения. Но в крайна сметка достигаме крайната точка – нашата цел. Ето така живота заприличва на лабиринт – пътища, решения, понякога едното водещо до другото, понякога внезапни, вървим, лутаме се, чудиме се…, но винаги достигаме единствения изход на лабиринта.
Ето един пример – простичък, но изпитан от всеки – въпросът “Дали това е човека, с когото да прекарам остатъка от живота си?Дали той е моята Съдба?”. Не, това не е предначертано. Това избираш ти, това лично твое решение. Предначертана е метаморфозата, която ще настъпи в теб, споделяйки живота си с избранника си. Дали метаморфозата ще е добра или лоша, дали пътя ще е лесен или труден, това няма значение – рано или късно ще осъзнаеш кармичния урок, който е трябвало да научиш…
декември 3rd,2009
Размисли |
No Comments
Четох книгата. Гледах и филма. И не, не съм я изпробвала дали действа 
… Идеята ми е съвсем друга.Малко по философска
….Тайната на живота… За тези, които не знаят за какво става въпрос ще направя малко резюме. Това е тайна пазена 2000 години от човечеството. Тайна, която сега излиза на яве. Основната идея е, че човекът и вселената са едно цяло, свързани са помежду си и си взаимодействат. Всичко е енергия и всичко е привличане. Хората, като част от тази енергия могат да привлекат всичко, което искат само с помощта на мисълта. Тоест, за да имаш това което желаеш просто трябва да го поискаш. Истински. Като основно правило е да не използваш частицата “не”. Например: “Не искам войни” е погрешно, но “Искам световен мир” – ето това вече е изпълнимо.
Но не това и идеята ми. Направи ми впечатление, че преди всичко, преди да започнеш да искаш, преди да започнеш да получаваш, трябва да успееш да се зарадваш и да оцениш това което вече имаш. И най-вече, за да започне да действа “Закона за привличането” трябва да си щастлив и усмихнат. И тогава се замислих… Ако наистина това действа и единственото от което се нуждаеш,за да получиш всички блага е позитивната нагласа, изтърканите клишета от рода на “Ако живота ти поднесе лимони – направи си лимонада” и “Дай зада получиш” , всъщност са вселенски мъдрости. И има абсолютна логика в това. Например, когато човек е влюбен и щастието прелива от него, той не вижда негативните неща в партньора си и така съжителството между тях е лесно и спокойно и партньорите все повече продължават да си дават. Също така в медицината има изписани хиляди случаи, в които лекарската намеса не е успяла да излекува пациента. Но като по чудо, смятайки го вече за “отписан”, човека се възстановява изключително бързо с помощта на волята и позитивната нагласа. Примери, за това как точно щастието, добротата, любовта и благодарността действат върху развитието на нашия живот има много. И всеки като се замисли за собствения си живот ще открие такъв момент. Дали това е панацеята за нашето “истинско” съществуване? Слагам истинско в кавички, защото ми се струва, че докато човек не осъзнае идеята, че е на този свят не за да се мъчи с живота, а за да му се радва, той все още не живее истински.
Следвайки тази логика съвсем на място идва ред и на религията – независимо каква е тя. Основната идея в религиите е, че ние сме създадени от Бог – негови чеда. Също така известно е че Бог е светлина, любов, състрадателност и доброта. Логично е, като негови образи, това и да е нашата основна “съставка”. И какво излиза?!? Че ние сме на този свят, не за да се борим в мъки за оцеляването си, а да даваме щастие и да получаваме такова.
Казват, че живота е дар. Не го осъзнавах. Сега ми е малко по ясно. Сега разбирам, че ако съществува нещо като “Тайната на живота” можем да живеем в мечтите си. Можем да получим каквото искаме. Важното е, че сме живи. Ето така погледнато вече е дар.
Просто бъдете благодарни, щастливи и не забравяйте – Искайте!
март 23rd,2009
Размисли |
1 Comment
Ако искате да изненадате любим човек със собственоръчно изработен букет или ви предстои важно събитие и искате сами да изработите украсата може би тук ще намерите някой полезен съвет.
За да направите подобна кошница с цветя имате нужда от:
Пиафлора – 1 брой Кошница – 1 брой Панделка – 1 брой
Пиафлората е вид цветарска гъба, която се използва за аранжиране на сухи или свежи цветя. Идеята е, че цветята “се набучват” в гъбата. Когато са сухи, пиафлората не се третира, но когато цветята са свежи, пиафлората предварително се накисва във вода. Така тя поема известно количество от вода и растенията се запазват за по-дълго време. Според това какво точно ще правите има няколко вида пиафлора. За кошници се използва тип “тухла” (показаната по горе). За аранжировки също такава, но към нея се купуват специални мрежички и панички, които се използват като основа за аранжировката. За украса за кола има пиафлора с вакуум – чрез него аранжировката се прикрепя към колата.
Но каквото и да правите, при всички положения обаче ще са ви нужни цветя!Цветята можете да подберете както в една цветова гама, така и пъстри. Използвайте своята креативност – вие най-добре знаете какво искате.
Необходимите ви материали можете да закупите от големите градински центрове, а ако не намерите цветя пробвайте с цветната борса, която се намира в края на пазара “Димитър Петков”. В крайна сметка най-евтиния вариант е да изкупите цветята на бабите, които продават по спирките
Аражнирането на кошницата започва с напояването на пиафлората. Оставете я в леген с вода за около 15 минути. След това в кошницата постелете целофан или обикновен найлон (освен ако кошницата има такова найлоново покритие). Извадете пиафлората от водата и с нож я изрежете, така че да легне в кошницата. Подрежете цветята, така че дръжките им да са с дължина от 5 до 20 см. Забодете стръкчето в пиафлората на около 5-10 см. Тези с по дългите дръжки наредете в центъра, с по-късите в краищата. След това добавете и зеленината. Можете да аранжирате дръжката на кошницата с панделка, пеперуда или всякакъв друг аксесоар, който ви хареса (такива има много в цветните борси).
Кошницата е готова! В същност е много лесно. Просто използвайте фантазията си и богатството на предлаганите аксесоари!
По съвет на приближени, реших първата ми публикация да бъде тип:споделяне на опит. Темата: как да организирате тематично парти у дома.
Спрях се на “Бяло парти”, тъй като вече е изпитано в домашни условия.
И така – подготовката започва от поканите за събитието. Направети ги задължително на бял лист, с минимални “странични ефекти”, колкото по-изчистени и семпли – толкова по-добре. Основната идея на поканата (освен да уточните датата, мястото и часа) е да подчертаете, че има дрес код за събитието – тоест облеклото на всички присъстващи да е в бялата гама.
След като вече сте разпратили поканите се заемете с пазаруването. Основното нещо е декорацията на дома. Нещата, които аз ще напиша винаги могат да се допълнят или променят по ваш вкус, но запомнете: купувайте всичко в бяло. Ще са ви необходими: 100 бр. бели балони, 1 ролка обикновенна бяла панделка, хартиени гирлянди под всякаква форма, бяла хартия (колкото по-голям формат, толкова по-добре), маски – според броя на хората. Сега ще ви кажа и моята малка тайна – от къде можете да купите всички тези аксесоари на куп и на разумна цена. А именно, това е едно малко магазинче находящо се на ъгъла на улица “Цар Симеон” и Женския пазар. Ако не ви се разхожда до там, тези неща мога да се закупят от големите магазини за детски играчки или специализираните такива за парти аксесоари. Друг, много основен материал необходим ви за декорацията е подложка за ламиниран паркет!Да, точно така- подложка за ламиниран паркет.Можетедаси я купите от всеки магазин за паркет. Вземете около 20-30 м., че и повече.. Като инструменти ще са ви необходими ножица, помпа за балони (ако нямате такава се въоръжене с 5-6 приятеля със силни бели дробове ) и пълнител за пистолет за топъл силикон (тъй наречената силиконова пръчка). После съберете всички налични бели покривки, чаршафи и завеси, ако е необходимо вземете и на заем и вече можете да започнете украсяването на помещенията.
Ще започнем от таваните. Идеята е да постигнем ефекта на балдахина. Това може да се направи с перде, чаршаф, покривка, всякакъв друг бял плат или чисто и просто с подложката за ламинирания паркет. Техниката на поставяне е една и съща за всички материали. Само, ако работите с подложката е необходимо преди това да си изрежете няколко парчета с дължина 1/2 от размера на тавана. Вземете материала (пердето,чаршафа или подложката), съберете го от едната срана (по широчина, не по дължина) и го завържете с панделка. Може да я отрежете по дълга и да я оставите да виси. Сега си изберете място където да поставите балдахина. Вариантите са няколко. Събраната част да е в ъгъла на стаята, широката към полюлея или обратно – събраната да идва от лампата и да отива към стената. Или пък както душа ви иска… След това нагрейте единия край на силиконовата пръчка със запалка, капнете малко течен силикон върху “събраната” част на материала и веднага след това залепете върху тавана, там от където се избрали да започва балдахина. Внимателно със силикона – първо, че пари и второ не прекалявайте, за да може при свалянето после да не ви падне и мазилката.Ако този вариант не ви харесва, вместо силикон може да използвате малки пирончета, но пък ще надупчите всички тавани в къщата си. За тиксо не си и помисляйте – отлепва се много бързо.Такаа…След като се залепили “събрания” край, ви остават другите два края на материала. Те се третират по същия начин със силикон и се залепват в проивоположните посоки на “събрания” край. За справка вижте снимката как приблизително би трябвало да изглежда т.нар. балдахин на края:
По същия начин украсявати всички тавани. Не е задължително да имате някаква концепция.Дори и да “разхвърляте” балдахините из тавана ефекта пак ще е “уау”.
Следва да допълните украсата с малко балони. При надуването, за повече ефикт можете да оставите панделката, с която са вързани да виси. Известно количество балони пуснете да висят от балдахините. Прикрепянето става с обикновен телбод. Хванете края на панделката, с която е вързан балона и щракнетекъм балдахина. Други балоти просто залепете към тавана. С топъл силикон мацвате края на панделката и лепвате на тавана, така че балони да висят из целия таван. Завържете и сноп балони да виси от полюлея. След това поставете гирляндите. Пуснете ги да висят от тавана или ги опънете по цялата дължина на стената.
Идва ред на мебелите.Предварително приберете из стаите всичко ненужно. Освободете възможно най-много пространство… все пак се очаква да танцувате . Ако мебелите са ви в тъмен цвят ги облепете с подложката за ламинирания паркет.(Тук вече използвайте тиксо, за да не нараните мебелите). Картини, книги, телевизори и други техники опаковайте в бяла хартия. Всички останали джунджурийки приберете. Диваните покрийте с бели чаршафи. Столовете също, като там завържете с бяла панделка с големи фльонги, краищата на чаршафа, за да е “мобилен ” стола. Тоест трябва да получите нещо такова :
Всички маси трябва да са покрити с дълги бели покривки. Аксесоарите по масата също избирайте в бял цвят – салфетки, свещи, прибори. Допълнете с малки букетчета от бели цветя (хризантеми или лилиум) “разхвърляни” на всякъде.
За постигане на пълен ефект, запалете около 100 чаени свещи и разпределете из цялата къща. А всички останали балони просото разхвърлете по пода.
Алкохола и мезето оставям на Вас.
Когато гостите ви пристигнат им дайте по една бяла маска.
Ами това е моя скромен опит в аранжирането на “Бяло парти”. При подготовката пуснете фантазията ви да работи и усъвършенствайте идеята. Основното обаче е доброто настроение.
Ето ме и мен!
Това са моите първи стъпки в блог-ването.Какво всъщност е блога – дневник, съвети, споделяне на опит и познание или просто място за клюкарстване?!?Е, както се казва поживьом – увидем…
